Жекова: „Това бе най-дългата и трудна писта, която сме имали досега
"Бях трета до последния вираж. Тогава италианката ме свали и просто нямаше как да реагирам, защото тя беше зад мен - каза Александра Жекова след финала. - И така паднахме. След това вече нямаше как да наваксам до финала.
За съжаление това е нашия спорт. Много труден, но все пак се радвам, че стигнахме до тук. Фактът, че мога да стигна до финала и то след като не бях възстановена напълно от контузията днес ме прави много щастлива. И поне вече знам върху какво да работя за вбъдеще за да стана по-добра. Това бе най-тежката писта, която сме имали до момента. Наистина и физически и технически беше предизвикателство, защото всички се справиха страхотно. Всяка една от нас можеше да бъде победителка. Поздравления за Ева. Тя е много талантлив млад състезател. През сезона Ева наистина даде сериозна заявка, че ще преследва олимпийското злато. Но в този спорт трябва и малко късмет. По време на спускането в никакъв случай не съм си мислела за медала. Аз бях концентрирана единствено и само върху снега, защото другите състезателки ми налагаха да правя грешки, които трябваше много бързо да оправям и да наваксвам скорост. Наистина бях концентрирана единствено върху това как да остана на краката си. Трасето беше много меко и скоростта се промени. Беше наистина предизвикателство. Така, че медала можеше и да е наш, но просто така се случи. Благодаря на всички, които ми помагаха и бяха с мен.
Виктор Жеков: Благодаря на Сани. Тя направи нещо много голямо. Стисна зъби, тренираше и се състезаваше, въперки, че бе със счупена опашна костица след падането на екстрийм геймс в САЩ. Тя пое голям риск, ако бе паднала, щеше да е много опасно и болезнено, но стисна зъби. Италианката предприе рискован ход. Това бе „кауза пердута”. Тя просто няваше как да излезе от този вираж с подобна траектория. Момичето подходи рисковано и пробва нещо, което нямаше как да се случи. Тя не можеше да продължи по този начин. Ход на отчаянието, който обаче попречи на Сани. Но такъв е нашия спорт, има го и това. Още веднъж благодаря и поздравявам Сани за духа с който тренираше и се състезаваше. Сега ще се опитам да помогна на Радослав Янков и треньора му Георги Атанасов за олимипийските им стартове в паралелните слломи на сноуборда.
