Български дебют през 1896 г.
"Всички да бъдат от мъжка възраст, не по-горе от 30 години, хора добре развити и образовани”, така министърът на народното просвещение Констанин Величков определя критериите на българската делегация за участие в първата модерна олимпиада “Атина '96”. На тези изисквания отговарят петима - Тодор Йончев, Панайот Белев, Илия Пенчев, Димитър Илиев и Шарл Шампо. Спортистите ни пристигат на третия ден, но в надпреварата се включва само Шампо. Швейцарският учител се състезава в три индивидуални дисциплини на гимнастиката под името Шампоф.
Той заема престижното пето място на прескок и така взима първите 2 точки за България. В крайното класиране страната ни е 11-а.
Първото по-сериозно наше участие на олимпийски игри е през 1924 г. в Париж. Поканата към България идва лично от барон Пиер де Кубертен. За френската столица заминават 4-ма лекоатлети, седем колоездачи и двама състезатели по конен спорт (Владимир Стойчев и Крум Лекарски), както и футболният ни отбор. Генерал Стойчев се класира на престижното 11-о място в ездата от 99 участници.
Първият олимпийски медал България печели на игрите “Хелзинки ‘52” - бронз на боксьора Борис Георгиев–Моката. Тогава делегацията ни е от 63-ма състезатели, 9 от които са жени. Първото олимпийско злато идва 4 г. по-късно на Никола Станчев (свободна борба) от “Мелбърн ‘56”. От Австралия нашите си тръгват с още 3 сребърни отличия (Димитър Добрев и Петко Сираков - кл. борба, и Юсеин Мехмедов - св. стил) и едно бронзово (футбол, мъже).
