Председатели на МОК
Деметриос Викелас, Гърция (1894-1896 г.)
Специализираният в педагогика и дипломация грък живеел в Париж по времето, когато барон Пиер дьо Кубертен популяризирал идеята за възраждане на античните олимпийски игри. Викелас влязъл в новосформирания 12-членен МОК като представител на родината на олимпиадите. Кубертен го лансирал за президент, за да бъде гарантиран успехът на първите "нови" игри в Атина през 1896 г.
Пиер дьо Кубертен, Франция (1896-1925 г.)
Баронът е инициатор за основаването на МОК през 1894 г. Прокламирал принципа "здрав дух в здраво тяло", който да мобилизира световната младеж за мирни спортни надпревари. Негови са идеите за емблемата - петте преплетени кръга (символизиращи петте континента), за церемониите по откриването и много други. След 29 години начело на МОК той се оттегля, но до смъртта си ръководи в сянка комитета.
Анри дьо Байе-Латур, Белгия (1925-1942 г.)
Графът е лекоатлет и ездач и е от известна фамилия. През 1903 г. белгийският крал Леополд II му поверява спорта в страната. Той основава Белгийския олимпийски комитет и помага на Антверпен да получи олимпиадата през 1920 г. Подобно на Кубертен Латур призовава за по-широко участие на жените в игрите. Опитва се да ограничи хитлеристката пропаганда на олимпиадите по времето на Третия райх.
Зигфрид Едстрьом, Швеция (1942-1952 г.)
Оглавява МОК на 72-годишна възраст. Шведът се слави като практик. Въвежда нормативите в леката атлетика и установява правилата за признаване на световните рекорди. Бори се срещу разрухата в спорта от Втората световна война. Отива си с горчилката, че със създаването на Източния блок започва и масовата политизация на спорта.
Ейвъри Бръндейдж, САЩ (1952-1972 г.)
Супербогатият строителен предприемач от Чикаго и бивш спортист се превръща в консервативен и праволинеен функционер. Брани аматьорския статут на олимпийците и се опитва да елиминира политическата пропаганда. Прочува се с изпратената до Израел телеграма от 4 думи след 17-те убити еврейски спортисти от палестински терористи на олимпиадата в Мюнхен: "Игрите трябва да продължат!"
Майкъл Киланин, Ирландия (1972-1980 г.)
Ирландският лорд одобрява съдбовните решения на конгреса във Варна през 1973 г. Понятието аматьор изчезва от Олимпийската харта и започва реформа, довела при Самаранч до влизането на професионални спортисти. Олимпизмът е в криза. Африканците бойкотират "Монреал '76", а Западът - "Москва '80". Тоталната комерсиализация и новото време идват с избора на Самаранч за шеф на МОК през 1980 г.
Хуан Антонио Самаранч, Испания (1980-2001 г.)
Хуан Антонио Самаранч успява да превърне МОК от “аристократичен комитет”, “асамблея от умници”, “изтънчен клуб на аматьорския спорт” в борд от високопоставени можещи хора. Той е изключително влиятелна личност. Банков администратор, на когото са присъщи дисциплинираността и точността. Завършил е Висшия институт по бизнес в Барселона.Член на Испанския олимпийски комитет, организатор на Средиземноморските игри през 1955 г., шеф на испанската делегация за игрите в “Кортина д’Ампецо ‘56”, “Рим ‘60” и “Токио ‘64”. Член на МОК от 1966-а, председател на Протоколната комисия, член на Изпълкома и вицепрезидент на МОК (1974-1980 г.).
Жак Рох, Белгия (2001-...)
Член на МОК от 1991 г., а от 1998-а е в Изпълкома на комитета. Рох е един от най-приближените на Самаранч. Той си заслужи брилянтния имидж като шеф на Асоциацията на европейските национални олимпийски комитети. Белгийският хирург успя да избегне шума с подкупите и скандалите около избирането на Солт Лейк сити за домакин на зимната олимпиада през 2002-ра. През цялото време той печели симпатии в олимпийските кръгове със своя чар и дипломатичност. Говори 5 езика - английски, немски, френски, испански и фламандски.Детската му страст са яхтите. Още 3-годишен се качва в лодка, а битката с морето остава трайна следа в биографията му. Перфектен ветроходец, участва на 3 поредни олимпиади - "Мексико’68", "Мюнхен ‘72" и "Монреал ‘76". Световен шампион и двукратен сребърен медалист от първенства на планетата по ветроходство, 16 пъти печели титлата в Белгия. Другата му голяма страст е ръгбито - стига до националния отбор.
На 34-годишна възраст Рох прекратява състезателната си кариера. Отдава се на спортната медицина - хирург-ортопед и преподавател в свободния Брюкселски университет. Дебютът му в администрацията започва с Белгийския олимпийски комитет. Води делегацията на игрите “Москва ‘80”, “Лос Анджелис ‘84” и “Сеул ‘88”. Твърдо вярва, че враг № 1 на спорта е допингът. От 1999 г. е член на Световната антидопингова агенция.
